Съдбата ме предаде рано,
и Аз предадох я, и я раних,
Разтворих всичките й рани,
всяка радост, всеки спомен пих..
Горчилката на самотата,
която взех назаем от една жена,
ми беше толкова позната,
че знаехме се още от деца.
Играх си и с тъгата аз от малък,
и Тя приятелка ми е, не крия,
Почтия бях забравил даже,
за малко с радост, щях да я убия.
А теб не те познавах никък,
И все те гоня - ти пък все ми бягаш,
щом бях наблизо - гонеше ме с писък,
Посегнех ли ти - ти към Мен посягаш.
А твойто име е така красиво,
Любов - мисля че така ти викат,
а аз ти виках просто - Дивото
което ме пленяваше и ме бъзикаше...
