Нереален
Целувам те, но не... не съществуваш ...
измисли те пороят в мен нестихващи сълзи...
В един обречен свят, където също ме целуваш...
Но никога ... приятелю, не си...
Влюбвам се в теб, както в него не мога,
когато дъждът със дните ми прелива.
Ти си онази красива тревога...
когато истинският всъщност... ме убива.
