Вървя...До никъдето вече стигам...
Пред мене черна пропаст...Няма как напред да продължа...
Опитвам се да полетя...Но във въздуха сгъстен не се издигам...
Имам силна воля...Защо тогава в ръцете си не мога да я удържа?
Горя...А огънят ми никого не топли...
Дали пък не е по-добре да са превърна в айсберг...В ледена река..
Издълбах сърцето си и стена...Нечути си остават мойте вопли..
Искам мръсните си грехове да махна...Като ненужна дреха да ги съблека..
Не спя....Страхувам се от хапещи кошмари...
Будувам до фатално изтощение...До загуба на всички сетива...
Непокорни са безкрайните ми чувства...Сами на себе си са господари...
Рисувам разкривения си образ и се смея...Самоирония ли е това?...
Живея...Безцветно е самотното ми съществуване..
А левият завой към щастието е забранен....Да наруша ли ограничаващите правила?
Да...ще го направя...Харесва ми опасното рискуване,....
защото знам, че зад завоя ще ме чака свободата с ангелските си крила....
