Двама мъже пред мене стоят.
Изправени, горди, с осанка.
И сякаш не просто мъже,
Ами ангел и дявол, в очите ми гледат
И нежно подава ми всеки ръка.
Едно се иска от мене,
Какво е аз знам,
Но изборът труден е,
Няма го нийде написан,
Дори и на моята длан.
Единият рус е и бял,
С очи кристално сини, по-дълбоки и от океан.
А другият пък екзотичен,
Топъл магнетичен.
С поглед черен страстен и магичен.
Е изборът е ясен,
Отново аз ще бъда зла.
Отново ще ме водиш в ада.
Тръгвай дяволе, и пред хиляда ангела,
Аз пак теб ще избера.
