Обичам,
но някак всичко е насила...
Отричам,
че съм неискрена, че бих изневерила....
Усещам
към друг неописуемо влечение...
Посрещам
мислите за него с лудо нетърпение....
Не мога
актьор да бъда едновременно във две пиеси...
За Бога....
Чувствам, че ще полудея. Спасение къде си?
Тръгвам
отново към сърцето ти, но с черно нежелание...
Залъгвам
себе си, но как да те раня с това убийствено признание...
Оставам
все тъй объркана и неудовлетворена....
Съзнавам,
че душата ми умира самотна и опожарена...
Разтварям
ръцете си и другата любов прегръщам...
Изгарям
във огън от тъга, но повече назад не се обръщам....
