Небето плавно се разтваря
сякаш омагьосано крещи,
звездите в огъня изгарят,
сал една сред пепелта блести.
Звезда като прашинка
в окото на Вселената една,
като червена боровинка,
попаднала във мечешка уста.
Но в миг небето освети се
сякаш Слънцето възкръсна в него,
мрака в светлината потопи се,
а звездичката остана бляскава и свежа.
Красива си, Звездичке на небето,
красива си във свойта светлина.
В тебе пак погледнах аз и ето...
Дарявам ти отново мойта топлина!