тихи капки, като сълзи, по чадъра се стичат,
вали, пред очите ми ти все стоиш, радостна и засмяна,
някои хора от сълзите си вяра в живота извличат,
а пък аз ненавиждам, когато почувствам поредна измяна,
ненавиждам и себе си, в този момент, когато аз плача,
ненавиждам и тебе, защото тогава се смееш насила,
ненавиждам, че вместо към светлото бързо да крача,
аз затъвам и в минало сам изкопах си могила,
как да вярвам, когато навсякъде срещам интриги,
задкулисни войни, долни клюки и злоба, и никаква воля,
да вали,искам го, все по- силно, мокри ...удави ги
тези чувства фалшиви, подменящи вярност,това дъжд аз те моля ...
