Молих за любов
Сълзите ми останаха толкова сами
Стичат се по лицето, а видя ли ги ти?
И ръцете ми грешни се молеха за прегръдка,
но ти изпи гордостта ми на една глътка.
Бях на колене пред теб,
а сърцето ти остана лед.
Обречен живота мой на тебе беше,
а ти мразиш мене - ми шептеше.
Тялото ти до мене студено спеше,
а душата ти свободна някъде летеше.
Дявола дойде, застана помежду ни -
няма смисъл от празни думи.
Изстина към мене любовта ти,
изгуби се нейде и съня ти.
Изчезна погледа толкова далече...
нима не ме обичаш вече?
Защо така се получава,
в любовта така ли става?
Оставам си самотна аз звезда
и прегръщам горчива самота....
