Зима... Душата ми оголя!...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Зима с вятъра север довява -
леден дъжд в тротоара тропти...
Всеки цвят свойта багра оставя;
с дрипи целият свят се покри...

Тръпне в кожата си изпръхтяла -
тя - земята... от студ загрубя!
И шубраци в небето простряла,
скръбна, сбогува се с есента...

Плачат тихо върби дългокоси
и разплели златисти коси,
край реката и голи, и боси,
за последно омиват очи...

Разлюляват се борове тъмни -
с колосални, вековни тела -
да се срещнат със зимата мръзла
готвят стари, игливи палта...

А на хълма оголен отсреща
хладни, мраморни облаци спят
летаргично от песен унесени -
свири с кавала си дух белобрад...

Пада лист от сърцето стаено,
капва каменна суха сълза...
Стана празно и глухо - студено!...
Зима... Душата ми оголя!...

[Magic`Green`eyes]

много песимизъм... но това е част от живота...
Кой е казал, че вечно ще те боли... тъй както зимата люта ще дойде и ще си отиде, така и мъката...
Просто трябва да повярваш Биби
 

[Arinna]

Красиво е! Поздравления!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Мнго ви благодаря, момичета! Надявам се някой ден нещо или някой да ме накара да "повярвам" в бъдещето и в мечтите на хората...
 

[DeTe_Ha_Xaoca]

Душата ти гола е, казваш.
Завий я и остави я да спи...
на пролет пак събуди я
и облечи й букет от мечти.
Душата ти гола е, казваш.
Завий я и остави я да спи
на пролет пак събуди я
и подари й много слънчеви
дни.

[andromeda]

  Направо  ми стана студено докато го четях.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Душата ми лист подир листа -
разпадна се в сухи листа...
Отвя ги гористия вихър
в тъмния ъгъл на есента...

Душата ми зима студена
с вихрушки тъга завладя...
Безчувствена стана и ледна,
и гола... като суха липа!

* В двора на моя дом някога растеше липа, която много обичах, но я отсякоха. Мъчно ми е за това дърво, но то беше МОЕТО дърво!...

[andromeda]

Къде са цветовете ти златисти,
есенното слънце в себе си скрили,
къде са клоните и падащите листи,
в свойта сянка толкоз птици приютили...


Определено знам за какво говориш! И аз си имам едно любимо дърво, един млад орех! По едно време искаха да го режат, защото там не му било мястото, но аз не разреших и някак си успях да го спася и много си го обичам, не знам защо, но когато съм под сянката му, се чувствам защитена и спокойна. 

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Пада сняг в двора ми опустял...
снежна приказка носи в небето
бяла скръб... Разказвач онемял
търси своето липово цвете...

* Радвам се, че има и друг човек, който знае какво е чувството... А моето дърво - там, където са ми връзвали люлка, когато съм била малка; където съм си играела - го отрязаха, защото "пречело" и корените му щели да повдигнат къщата... Отрязаха ми душата! Как можаха!? Бях много малка, за да мога да ги спра... Определено ми липсва, особено, когато отвоя прозореца и си спомня за аромата на липа...

[andromeda]

Знеш ли, Дяволче, казват, че човек поне веднъж в живота си трябва да посади дърво! [намиг]
Ако сега ти посадиш в двора си липово дръвче някаде ,кадето няма на никого да пречи след години когато то порасне ще може на него да вързваш люлка на децата си и те както ти навремето да му се радват и да го обичат!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Чудесна идея, andromeda! Трябва да помисля по този въпрос...