Животът бавно отминава,
умислен в своите мечти,
не виждаш дните,
месеци дори години...
Не виждаш
Главата ти е пълна с мисли,
зает си единствено със тях,
светът около теб е сън,
страшен сън, кошмар...
Оставаш сам
Мразиш този свят противен,
не искаш да живееш там,
изграждаш в себе си
друг свят, невинен...
Живееш в него
Една сутрин просто се събуждаш,
отиваш пред свойто огледало...
от там те гледа грохнал старец,
очите му пълни са със злоба...
Нима си ти
Започваш бавно да съзнаваш,
животът е преминал покрай теб,
усещаш вече съжаляваш,
усещаш сърцето ти е лед...
И те боли
Нямаш време за промяна,
нямаш сили да се бориш...
извърши спрямо себе си измяна
и ти остава единствено да чакаш...
Да умреш
