Хоризонта в огъня изгаря,
облаци със огнен цвят
по небето бавно лазят
и го давят в огнен аромат.
Планините гаснат във червено,
Слънцето зад тях се крие
от тежкия си ден сломено,
в залеза отново ще се свие.
После Месец ще изгрее,
да замести своя брат.
Нощна птица вън ще пее
в тъмния вечерен хлад.
С Луната ще блестиш и ти
редом с нея на небето.
Озарен от твоите лъчи
аз лежа по гръб в полето.
Гледам те - звездичка дива,
усмихната и лъчезарна.
Всеки ден си по-красива,
по-духовна и потайна.
