А черното море, за мене днес е бяло,
Не снежно, а невинно, красиво до забрава,
Грижливо ме обгръща с прозрачно одеяло,
И лунен лъч надежда, то истински подава,
И пясък не оставя, следи от крака боси,
Аз слънцето не чакам,че влюбих се в луната,
Тя горделива е и чувствата не проси,
Но пътят вижда се, по гребен на вълната,
Усмихва се потайно, прекрасна, фина, лека,
Фатална красота, омайваща магия,
Напред към светлината, по лунната пътека,
И аз вървя по нея, към твоята стихия ...
