Като капчица малка в голямо море;
като малко море, впило плът в океан;
като сянка, която земята оре;
като чаша, изпусната в божия храм...
Като кръст на гърба, като леки крила;
като влюбен елен, след играта заспал;
като сълзи на днес покорена скала;
като сняг по череши с тъга завалял;
Като болка, внезапно раздрала гръдта;
като слънце, в усмивка детска поспряло,
ти си щастие, сън и видяна мечта...
даже смърт си ти, но нагиздена в бяло.
И прекрасен и три пъти клет кръстопът,
спомен мой, след любовна амнезия...
Ти си жадна и винаги искаща плът -
простичка, странна, но моя поезия.
