Изпит...

[ava]

Лесно ли бе да ме лъжеш - сякаш съм малко дете -
онази вечер, когато в обич ми се кълнеше под звездното небе?
Лесно ли ти бе да ме мислиш за кукла със сърце – играчка?
Да? Но откакто си замина, на мен ми трябва болногледачка...

На сърце ми падна ти от първи поглед,
но сега душата ми е местопрестъпление за оглед...
Мислех си, че наистина ме ти обичаш
и че дори до края на света след мен ще тичаш...

Но нещо ми се стори съмнително, поне за малко...
Подложих те на тест и от резултата остана само ,,Колко жалко!"...
Постепенно аз от тебе се отдръпвах стъпка по стъпка
и исках да видя дали в теб е жива още онази тръпка...

Но ти не ме последва ни за миг дори...
Оказа се, че не ме обичаш, и сега горчиво ме боли...
Целият си свят ти аз предложих на тепсия...
Поисках ти да си на живота ми единствен месия...

Но ти сдържано, с хлад в очите ми отказа
и че нивга не си бил мой набързо ми доказа...
Сега, до болка сигурна в това,
се измъчвам и се чудя каква е твоята душа...

Привидно весел си – признавам ти от раз,
в сериозни разговори играеш често пас...
И когато най–малко от теб човек очаква,
караш с невинни реплики обичта ми към теб да се покачва...

Криеш същността си под усмивката перманентна –
наистина маската фалшива е доста ефектна...
Но мен не можеш да ме заблудиш така –
сам си каза, че ти липсват много неща...

Призна ми с лека насмешка, че в живота ти нищичко няма,
но защо не ми позволи да компенсирам тази загуба голяма?
Аз исках след мен да тръгнеш, но ти не пожела...
Явно не аз съм била за теб точната жена...

Но май така и ти не я откри, нали?
Желая ти да я срещнеш, но да не те боли
така, както мен коварно нарани...
Знам, че без да искаш беше, но все пак боли...

Живей свободно, търси я на воля...
Ако не я откриеш, при мен се върни, само туй те моля...
Обич вечна към теб аз ще тая,
но дали нявга ще отвърнеш на привързаността?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Хубаво е, но лично аз не съм привърженик на дългите редове. Няма значение... Друго искам да ти кажа: избягвай честата употреба на местоимения. В поезията най-паразитните думи са: аз, ти, мен, теб; а след тях неизменно: сърце, душа, ръце... Хахахаха! Разбира се, че и аз не съм безпогрешна... [shame] Просто споделям едно от нещата, които смятам за слаби места като цяло в романтичната поезия... Не за друго - просто за да има прогрес, към който всички се стремим! :)

[Carica na noshta]

Много ми хареса.Страхотно е. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]   
Но и ме натъжи. Винаги съм се питала дали съществува вечна обич и дали аз някога ще я изпитам, но не и като в твоя случай, където само едната страна е способна да обича до край.

[ava]

Радвам се, че все пак се е харесало на някого... :)
Колкото до броя на редовете...не можах да се вместя на по - малко... :) А за повторенията - стремя се към прогрес, обаче понякога просто не мога да кажа нещата по друг начин... :) Мерси за бележката иначе  [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Нямах предвид броя, а дължината, но и така да е, ти не бива да се съобразяваш с тази бележка, защото все едно да ти кажа: "аз обичам солено"... Сигурна съм, че предпочиташ сладко (впрочем и аз) - всичко е въпрос на вкус. :) А за повторенията - до болка ми е познато... Ще ти подхвърля една идея: вместо местоименията, използвай метонимия (заместване на цялото с негова част). Похватът изключително разнообразява текста и подтиква към асоциации, които обогатяват въздействието; освен това се запомнят повече. ;) И това пак е лично мнение и не си длъжна да се съобразяваш с каквото и да било... Просто продължавай да пишеш все така красиво и от сърце! [heart__]

[zuzka]

муцка и на мен ми харесва нали знаеш  :p