Ходя по прашната Земя,
спъвам се в пепел и прах,
всичко е обляно в сивота,
всеки се крие от страх.
Ходя и стъмва се вече,
денят си отива забравен,
отново прокрадва се вечер,
а аз съм май... изоставен.
Поглеждам нагоре, лъч ме погали,
виждам те тебе - звездичка красива.
Тежестта ми за миг разтовари,
душата ми пак е щастлива...
Денят се завърна, но в мене остана
споменът за твойте лъчи,
виждам те в мислите си засмяна,
живееш в общите ни мечти.
Огледах се, сивотата изчезна,
всичко грее във цвят...
Май нощта бе полезна
не само за мен, а за целия свят.
