На вратата почуква Нощта!...

[{dulgokoska}]

"Ще затворя вратата за малко..."
За да останем с теб насаме...
Няма дълго Нощта да те чака...
Чоплейки с нервни ръце...
Само миг ще е нужен и после...
Бягай към своето Там...
Ти си кукувица среднощна...
А гнездото ми тясно е, знам...
Остави си последната реплика...
Между зъбите я малко задръж...
Мигът ми не е от столетните...
Пък и тук не аз съм мъжът...
Затова нека в стотна поплача...
Като всяка ранена жена...
Стартираха вече ездачите...
А хиподрумът - лице се засмя...
Нека ти кажа "Прости ми!...
Задето открих те такъв!"...
И още "Че бях твърде силна...
И че оставам на моя си път!"...
Нека целуна те - кратко...
С треперещи меки уста...
Скрита е в тях сухотата...
      На вратата почуква Нощта!...

Хайде, простихме се, тръгвай!...
Но по клоните стъпвай внимателно!...
Аз съм Жената... накриво покълнала...
А ти - Силният - победи обезателно!...

[Gentiana]

Прекрасна си, Нели  [inlovee]!
Както винаги.
Срещите ми с твоите стихове са винаги удоволствие за мен :)
[evala]

[burning_acid]

Нели, наистина е удоволствие човек да чете стиховете ти и да се разпознава в тях!  [inlovee]
Поздрави!!!  [bravisimo] [inloveee]