« -: Март 04, 2007, 22:39:42 pm »
Чакам за пореден път решението твое
тихо притаена в скътано усое….
Казах, че на тепсия ще ти се предложа,
че за чувствата си искам да доложа…
Изповядах се почти на цяло,
но се правиш на „Чудо не видяло”….
Ни лук ял, ни лук мирисал…
Така ли в ситуацията си се вписал?
Предлагам ти чиста искрена любов,
но май ти за нея пак не си готов…
Защо се правиш на кьорав и ударен…
Иначе се водиш нагъл и нахален….
Не се представяй за такъв, какъвто сам не си….
Моля ти се само „После обич не проси”….
Но ти сякаш пак не виждаш искрите в моите очи….
Само сълзите остават видни за теб….Нали?
Плача пак….за кой ли път пореден….
Стана ми май вече навик вреден….
Иначе приятелски ме питаш „Кой те нарани?”
Нима не си помисли веднъж, че виновникът си ти???
Кажи ми просто дали споделяш чувствата ми силни…
Емоциите постепенно стават нестабилни…
Искам истината неподправена да чуя….
Ако трябва маска със усмивка ще нахлузя…
Не искам да си гузен, че не ми отвръщаш….
Достатъчно ми е, че с приятелството си ме ти обгръщаш….
« Последна редакция: Март 04, 2007, 22:42:19 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Активен
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи….
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях…
Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло….
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт….
Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам….
Една неземна нощ така ти обещавам….
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна…..