А ти си моят Дом обичан...
Тук родена съм недважди...
А хиляди пъти съм умирала...
И трижди повече имала съм Раждане...
А ти си моята Любов...
Една изстрадана, трагична...
И радост в шапката на маг...
Изчезвала, а сетне, идвала като тъга магична...
А ти си моето Спасение...
Сал сред океана от интриги...
Танцувам с думи и е от значение...
Че и за лъжите дъска една съм отделила...
А ти си... бил си... но дали ще бъдеш...
Нещото, което ми помага...
Понеча ли да кажа в бъдеще...
Истината ми... пак крайна и досадна...
А ти си... мойто Стихче...
Скалъпено от бързи рими...
Простичко почувствани, написани...
Но сложно в себе си диалог сглобили...
А ти си... Всички, дето ги обичам...
И онези си, с които не говоря...
Ти си моят Дом обичан...
Любов, Спасение и Стих и... Нямам "Сбогом!"...
