Колко струва човешката душа?
и колко моменти от живота са щастливи
иде ми от болка да крещя,
писна ми от тези дни безкрайно сиви...
Там съм в плен на мойта самота.
Иска ми се поне за миг да бъда друга,
обкована от мрака... обляна в тъмнина...
всичко е фалш - проста заблуда.
Тихо е... всичко залято е в черно... във тон
пак умирам... някъде в тъмата плача,
не издавам нито звук... дори и стон
сърцето от гърдите изскача.
Гледам отегчено някъде натам,...
погледът ми във пространството изчезва;
духът - и той умира сам...
няма спасение... нито надежда.
Хайде... вземи си и мойта душа -
всичко друго вече изчезна.
Нямам чувства, ни спомен... единствено мрак
уби светлината, дори и копнежа...
Просто призрак съм; нямам мечти,
обвита във свойта черна постеля...
Всичко отиде си... Душата някъде в мрака там спи,
болката същността ми на две разделя...
Ръката отново кърви...
Капки от плътта се отделят.
Мисли и действия... всичко горчи!
Няма смисъл, нито идея...
