Не...

Started by Скитникът, November 24, 2005, 23:33:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Скитникът

Няма как,
нито кога...
и отново,
пак,
чакаме днес
смъртта.
Никой не може,
да пребори,
нищо
и никога.
И човек без кожа,
броди сам,
в севта -
мрачна тълпа.
И все пак,
не мога,
да видя дали
това съм аз...
А светът - тълпа -
ме гледа и се смее...
И аз - човекът без кожа,
фениксът без криле -
горя,
на земята стоя и чакам...
но какво?
някой криле да ми дари,
някой светлината да ми подари...
И все пак няма как, кога и къде...
Сам съм и малко ми се реве...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

DEVIL_IN_HEAVEN

Скитнико, съвсем е в стила ти!... :) Много ми хареса, макар че има само една дума, която ме смущава... и това е последната. Някак не ми се върза с лексиката на стиха...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

DeTe_Ha_Xaoca

#2
Дали се връзва или не, Бубе, реве му се на момчето. Стихът е прекрасен, а ако не иска да е сам, може да си поревем заедно. Бубе, ще дойдеш ли ??
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

andromeda

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

DEVIL_IN_HEAVEN

Ще дойда... къде без мен...? [crying]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Скитникът

#5
 I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
W
V
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Скитникът

#6
Реве ми се, 'щото не мога да плача. И рев в буквалният смисъл, не като плач ... Лъвът реве, нали знаете? :) А иначе, като искате, елате - ще си поревем, ще видим... :)
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Unicorn|f

Не искам да се правя на много разбираща...но е някак хаотичен този стих..на мен също не ми се връзва някак последната дума-не ми звучи........продължавай въпреки всичко [think] [think]
Хората са неразумни, нелогични  и егоистични,
въпреки това, обичай  ги.Когато имаш успехи, печелиш фалшиви  приятели и истински врагове, въпреки  това, имай успехи. Честността и  откритостта те правят уязвим, въпреки  това, бъди честен  и открит. Това,  което си построил с дългогодишна работа,  може да бъде  разрушено за една нощ, въпреки това продължавай. Дай на света най-доброто  от себе си, и те ще извадят  зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто  от себе си.(Халил Джубран)