За теб си мислех аз тогава,
в онзи мрачен, тъжен ден,
за теб мечтаех до забрава,
когато чувствах се ранен.
За теб си мислех и се молех
да стигнат мислите до теб.
Да живея имах воля,
трябваше ми мъничко късмет.
За теб си мислех, мила,
за твойте чернички очи.
Любовта към теб ми даде сила,
мислите ми станаха лъчи.
За теб си мислех и отново
мисля си за теб сега.
Дано успее мойто слово
да достигне твоята душа...