Далече в источен Китай
разхождах се веднъж с карета,
далеч от моя роден край,
далеч от родните дървета.
Там красива бе земята,
но някак чужда и различна,
за дома ми плачеше душата,
там ми беше непривично...
И както се разхождах зърнах
две очи, страстни и вълшебни.
Каретата в замах обърнах,
спрях я, беше непотребна.
След очите се затичах,
а те изчезнаха във оня мрак.
Търсех ги, какво ли не опитах,
но не зърнах ни следа, ни знак.
Търсех ги, това бе ти,
търсех тебе в онзи тъмен ден,
момичето от моите мечти,
на което аз попаднах в плен.
Пак в каретата се върнах,
отчаян, уморен от вечерта,
към квартирата отново тръгнах,
обвит във нощна самота.
Когато утро над земята се роди,
тръгнах пак за теб на път,
награбил спомена за твоите очи,
зовеше ме към търсене градът...
...
Далече в източен Китай
пак очите зърнах в онзи град
и на търсенето сложих край
там, на централния площад.
Видях те да ме гледаш важно,
беше императорска принцеса,
с огнен поглед, тяло снажно,
а в душата беше поетеса...
