ПРИЯТЕЛСТВО
Джорджи спря колата си пред къщата на Пачо и наду клаксона. Пачо, който чакаше своя приятел, излезна от вкъщи, поздрави съседаката си и мъжа на другата съседка, които бяха седнали на пейката пред тях, качи се в БМВ-то, което потегли с бясни въртежи.
- Какво ли намира Джорджи в съседа, та толкова го цени?- запита съседката му своя събеседник.
- Е ти пък какво се чудиш. Той Пачо си е такъв, умее да използва хората, знае как да се подмазва.
Всъщност това не беше само негово мнение, така си мислеха всички от квартала. Те виждаха огромното разлика между двамата и неможеха да си я обяснят, затова говориха, а понеже Джорджи беше един от патроните на града и не беше много лесно да се говори срещу него, те се нахвърляха върху Пачо. Това обаче не беше единствената причина да клюкарят съседа си. Те се дразниха най-вече от това, че беше успял да си намери ПРИЯТЕЛ. Виждаха разликата между двамата, а разликата найстина беше огромна. Джорджи беше преуспял, имаше два магазина, три заведения, освен това държеше най-голямата дисотека в околноста, докато Пачо си беше "въшкар", но "въшкар", който нямаше проблеми благодарение на своя приятел. Те му завиждеха за това и се опитваха по всякакъв начин да ги скарат, а това че не успяваха ги дразнеше и увеличаваше злобата им. А Пачо устояваше на тази злоба, той беше подходил мъдро в момент, когато тази злоба се зараждаше и сега техните думи не правиха впечатление на Джорджи. Цялата работа беше в един разговор между двамата преди време. Какато си седяха в едно от заведенията ня Джорджи, Пачо попита изненадващо и за дамия себе си:
- А бе Джорджи аз не съм ли използвач според теб? Виж хората все това ми повтарят и аз като се гледам съм си точно такъв.
-Кой ти използвач? Остави ги хората те завиждат и за това говорят.- отвърна Джорджи изненадан от този въпрос. Той искаше да загърби тази тема, защото не беше мислил по въпроса, Пачо обаче продължи:
-Не бе човек погледни само; където и да идем все ти плащаш, каквото и да направим все на твой разноски, твойте връзки вършат моя работа, а аз какво, до този момент не съм ти направил никаква услуга, само те използвам. Гледай реално така си е.
Джорджи остана шешнат, той знаеше, че е така, нямаше смисъл да говори срещу това, но не можеше да остави нещата така, понеже Пачо го разбираше и ценеше, той усещаше, че ако си разменят местата последният ще постъпи по същия начин и отговори:
- Добре де Пачо, да така е, в момента ти си на мой разноски и то не само днес, така е от много време, но какво от това, че аз съм успял в, а ти не, просто няма значение, аз съм сигурен, че ако ти беше на мое място, а аз на твое, ти би постъпил по същия начин, защото както аз те ценя, така и ти цениш мен. Сигурен съм в това.
- Дали- отвърна с гъга в гласа Пачо.
- Сигурен съм, да така е, порсто хорските приказки те карат да мислиш така и сега ще ти го докажа, като те помоля да сменим тамата. Какво ще кажеш Пачо?
- Добре.
- Видя ли- каза през смях Джорджи- помолих те да оставиш този въпрос и ти се съгласи, а това означава, че ме цениш, следователно ако ти беше преуспял, аз щях да съм използвач в хорските очи. Така че ти не си никакъв използвач мой човек.
- Е ти направо ме разби. Добре да забравим тази тема, да говорим за нещо друго.
Да този разговор укрепи връзката между двамата и сега седнали в същото заведение на същата маса този път Джорджи изненада приятеля си със следното предложение:
- А бе Пачо знаеш ли от кога не съм ходил на почивка, хайде да отпрашим някъде на морето, имаш ли някаква работа следващата садмица?
- Кво, чакай човече, как ще трънем така изненадващо без никаква подготовка, аз съм с пет лева в джоба как да тръгна, недей така де.
- А бе кажи ми имаш ли някаква работа през следващата седмица, не ми обяснявай с какви пари разполагаш.
- Напълно съм свободен, но то така не става, нека първо уточним къде щеходим, какво ще вземем и там другите му подробности.
- А бе ще уточняваме- каза Джорджи стана тръгна към колата и продължи- няма какво да уточняваме, така не ставало, хайде тръгвай, ще звънна един телефон във вас да предупредя вашите и потегляме.
След три часа БМВ-то на Джсрджи спря пред една крайморска дискотека и двамата приятели, слизайки от него, се отправиха къмвхода й. Още с влизането Пачо се отправи с брейк стъпка кам дансинга, а Джорджи седна на едно от свободните сепарета с усмивка. Купона започваше.
Четери часа след като платиха входа, Джсрджи и Пачо решиха, че е време да се изнасят и тръгнаха всаки с по едно момиче под ръка към колата.
На следващата сутрин Джорджи отвори очи и видя мадамата, която заби вечерта, в следния миг се сети за Пачо, точно се зачуди къде е и чу, че някой почука на вратата.
- Влез- каза Джорджи и пред отворената врата се появи приятелят му с ослепително момиче.
- Хей Джорджи още ли спиш, хайде да вървим да закусим, чакаме ви долу в ресторанта. Стягай се и идвайте- каза Пачо и двамата с момичето излезнаха.
Джорджи остана вцепенен, външния вид на това момиче, което в момента притежаваше приятеля му, представляваше идеала за физическа крастота според него. Той влюби в тялото й, затова когато слизаше към ресторанта се успокояваше с мисълта, че сигурно не притежава духовното богатство, което е нужно за да се влюби истински в нея. Мислеше си "Тя е поредната безмозъчна красавица, момиче, което не знае какво е чувства, просто една от многото "звезди" ".
Почивката мина идеално за четворката, която се оформи, нямаше никакви забрани благодарение на парите на Джорджи. Тази четворка, или Джорджи, Пачо и двете им момичете, съответно Габриела и Мариана, прекара супер тази седмица, но тя свърши ивички се разпръснаха "кой от къде е ". Всъщност не имаше един човек, за който тази почивка беше гадно преживяване и това беше Джорджи. Когато опозна Мариана, той осъзна, че първоначалната му преценка е погрешна, тя се оказа
"Нежна, добра, мила, разбираща
много красива във същото време,
Пачо избра във него намираща,
любовта която бушува във мене"
Да тя бе неговия идеал, мечтаната жена,но Джорджи не пожела да сподели това с Пачо, как да го направи, та нали щеше да изглежда, чеиска да купи любовта му.
Вкрайна сметка вече се прибраха, Мариана я нямаше и всичко продължи постарому, Джорджи и Пачо си купонясваха на воля. Един ден обаче тя се обади на Джорджи, пита за Пачо, Мариана беше толкова влюбена, че искаше да се оженят и да дойде на другия ден. От тогава живота на Пачо се преобърна, Джорджи го правеше несъзнателно, сам не знаеше защо го прави, отказвайки да признае любовта си към нея. Пачо също не разбираше какво става, той бе толкова влюбен, че не забелязваше погледите на приятеля си към нея. Все пак той чувстваше как се променя отношението на Джорджи спрямо него. Те вече не излизаха заедно, Джорджи беше винаги зает щом Пацо се обади, а и самият той не се обаждаше. Пачо беше принуден да си търси работа, а Джорджи не му помогна дори и за това. Въпреки всичко Пачо успя да си намери работа и започна да си оправя живота, купи си един стар москвич, стегна си къщата и вече събираше пари за сватба. Джорджи не се обаждаше въобще, а Пачо разбра, че няма смисъл да го търси и се стигна до момент, в който да не се поздравяват, когато се срещнат по пътя, всеки си живееше живота, сякаш не се познаваха.
Измина година от онази паметна почивкана морето. Пачо тръгна с москвича си на работа. Надул музикатав колата си се чувстваше добре, днес ще вземе заплата и след седмица ще се ожени за Мариана.
След едно кръстовище, като зави видя БМВ-то на Джорджи срещу себе си. Пачо наду клаксона, искаше да го покани за кум.Джорджи обаче не спря и двете коли се разминаха. С тъга в очите погледна в огледалото за обратно виждане и видя как БМВ-то се заби в едно дърво. Тогава нави волана и дръпна ръчната, точно след пет секунди бе на шефьорската врата и издърпваше Джорджи от потрошената мукола, видя кървавата рана на крака му и го попита.
- Джорджи как си, какво стана.
- Не си чявствам краката, по дяволите- изрева баровеца.
- Мамка му- изруга и Пачо и тръгна към БМВ-то за да вземе аптечката за да спре кръвта и GSM-а за да викне линейка.
Влезе в потрошената кола, измъкна аптечката, после отвори жабката и взе телефсна, когато резервоарът избухна. Страшен взрив, удърната вълна го хвърли до Джорджи. Последния, като видя какво стана се обърна към Пачо с думите.
- Пачо добре ли си, отговори Пачо, кажи нещо.
Пачо пусна аптечката, напипа мястото, където чувстваше най-силна болка и като видя тъмночервената кръв каза:
- Мамка му след пет минути ще съм мъртав, черния ми дроб е станал на пихтия- вдигна GSM-а да се обади на Бърза помощ, но клавиатурата му не работеше, на дисплея все пак имаше букви. Пачо ги разчете.
"Нежна, добра, мила, разбираща
много красива във същото време,
Пачо избра във него намираща,
любовта която бушува във мене"
-По дяволите Джорджи зещо не ми каза?- попита Пачо. Джорджи също видя тези думи и отговори.
- Нямаше смисъл.
- Не майната му на това, дай поне теб да спасим, трябва да спра кръвоизлива- констатира Пачо и влачейки се се добра до окървавения крак на Джорджи. И той успя.
Два дни след стршната среща на Джорджи с дървото, той, Мариана и родителите на Пачо се сбогуваха с последния. Джорджи и Пачо се бяха разбрали в последните минути от жиота на покойника. Той бе доверил, че Мариана е бременна от него и бе помолил Джорджи да се грижи за нея и детето, също така даде картбланш на Джорджи да и признае чувствата си и ако тя приеме да се съберат. Пачо умря спокоен, той бе доказал приятелството си към Джорджи и знаеше, че последния няма да го подведе и ще се погрижи за семейството му.
