В онзи пролетен ден
кристално беше небето.
От магията на цветята пленен
тичаше той през полето.
Над него птички кръжаха
горе, в небесната шир,
пеперуди край него летяха,
а той тичаше лудо безспир.
Тичаше, търсеше нещо
облян в светли лъчи
и никак не беше му лесно
да открие черните й очи.
Но взе, че случи се чудо -
зърна отново свойта любима
и в нея влюби се лудо,
а тя любовта си дари му.
...
Тичаха двама в полето
в онзи пролетен ден...
Тичахме двама и ето -
още съм с теб и ти си до мен.
