Разкъсваш ме със болката си!
Спри! Усещам всяка твоя фибра!
Желание и трепет, съмнение,
обида... Вибрират и не дават мира.
Какво било е ? Някога . Тогава?
За мен - надзърнах зад завеса,
която не на всеки се отваря.
И бях щастлива, дръзновена,
смела, твърдоглава... млада.
Измъчвай този спомен мил,
изстисквай го. Обмисляй
всеки миг и ако смееш -
наречи го жалък, глупав!
Ако само ти посмееш ... !
