Едва обгръщаше ни есента
и аз на път към теб поех.
Птички радваха ме с песента,
сърцето за багаж си взех.
Щом за първи път видях
черните очи вълшебни,
тогава мигом осъзнах,
че те са толкова неземни.
Плени ме с този поглед мил,
открадна смело моето сърце,
уж дълбоко аз го бях покрил,
но ти откри го и ми го превзе.
...
Този ден във мен се запечата,
твоите очи, твоите коси красиви...
И двамата сега сме по-богати,
защото се обичаме щастливи!