Ревност и раздяла...

[PurpleANGEL]

Ревност и раздяла...
Нима за тебе ще е друга,
нима със теб не е живяла?
Та нали наричаш я "съпруга"!

Знай, че винаги ще е до тебе,
защото те обича от сърце
и ще те дарява с ден вълшебен,
целувайки студените ръце...

Виж я - тя е твоя!
Бушува нейната душа,
плиска се като вълна в прибоя...
Повярвай, казвам ти, че не греша!

Прости й! Не съди сърцето,
което твое ще е вечно.
Направи за нея туй, което
за теб изглежда най-човечно...

Вслушай се в сърцето твое,
то към правда ще те води,
ще те поведе по пътя на покоя.
Стига сълзи и несгоди!

[Unicorn|f]

Хммм пак в стила на любовта:) и си много добронамерен...

[Gentiana]

Това му казваш ти...
Но той не те разбира.
Затворена душата му мълчи...
И леят се горчиви,
страшни думи.
А как боли...
Как дяволски боли...
Душата и е
странно,
нежно цвете,
орисано да страда
цял живот.
Тя вечно търси.
Вечно не намира.
Тя няма име,
няма антипод.
Сълзите
са и втората природа.
Не бе за този свят-
звезда, жена,
на фея сянка,
нежна пеперуда,
измислица,
заблуда ...
и лъжа.
Това ще свърши
само в миг последен,
когато черното крило
на бяла смърт,
ще разхлади
челото и горещо,
ще я погали за последен път.