Обичта ти отдавна погубих.
Отчаяни пръсти сграбчват
сърцето, от мъка задъхано.
Сълзите напират ,
плача без глас.
Време изгубено
искам да върна назад...
Спомен забравен възкръсна,
а в душата още е хлад...
Като звяр подивял съм!
Нуждата от тебе е глад...
Обичта ти отдавна погубих.
Сега съществува само
в албумите прашни .
Пазя още твойте подаръци.
И писмата ти,
с пожълтелите страници.
Неспособна до теб да достигна,
крещя до полуда,
заровила пръсти
в свойта душа.
Да забравя не мога,
да простя- не успях!
