Дреме въздухът във мрака-
стелещата се мъгла.
Шепнещо,нездраво чака,
нечовешката ръка.
Ситният дъждец не носи
свежест,а безмълвен мраз.
Твоето сърце ще проси,
ще получи ужас,ужас във екстаз.
Ужасът стаен в живота.
Ужасът и във страхЪт,
Сам да си строиш кивота,
сам съм за пореден път.
А надеждата, горката,
сляла се със бедността.
Бедността,но във душата,
сляпа даже след смъртта.
Пепеляви устни,мъртви
блъскат крехкия ти свят
Черни пеперуди с пръсти,
стягат хватката,душат.
Душат,душат,не твойто тяло,
а не искат и да спрат.
Сякаш с нещо... с наметало
скриват светлия ти път.
Светъл ли?Бе нявга светъл.
Осветен от любовта.
В пепел е,сега във пепел,
в пепел го покри скръбта.
Я кажи ми мило, где е ,
где е полъха в мига,
в който мойта с твойта ще се слее,
нашите души в една?
И ръцете ти, и плама,
дал ми тласък за живот?
-Няма го,и теб те няма...
..........
На врата ми тежък камък,
в бездната последен скок.
..................................
