Аз никога не търсих теб ,
ти сам към себе си
ме призова.
С плам и нежност ,
истински поет (!)
чувствата си
искрено призна.
Сега те гледам,
Обич ненагледна,
нима заслужих те?
Не знам! ...
Поканваш ме във
скута ти да седна,
докосваш ме с очи
и галиш ме... едвам...
Аз мога само
да съм благодарна,
че Ангелът дари
с усмивка точно мен.
В сърцето си оставам
вярна на искрената
му любов към мен!
