Прочетох нещо

[Barbarian]

Прочетох нещо...Мъката защо я има?
Прочетох го бе хора,защо е толкова необозрима?
Защо в човешки очи сълзите никога не стигат?
Защо си сам,защо си болен,защо любимите край тебе винаги умират?
Крадем ли спомени от детството си тъй невинно?
Защо самите те убиват радостта ни чинно?
Във пепелищата душевни,нашите души безброй се валят.
Подтискани и угнетени...Нещата,нещата от живота казват ги повалят.
Защо неволите и мъките във нас,със нас живеят?
Сизиф ли всички сме и тез отгоре-боговете ни се смеят?
Дете,отроче,същество невинно,направил го баща му,
захвърлил го след туй. Не живо същество,а сякаш е торта му...
Родил се друг пък някакъв нещастник, беззащитен,
носът му крив,ръката му скована,а кракът му с другия пък сплетен.
Защо бе хора,как и откъде,самотникът отритнат от света се взе?
Защо обречен е да вие към луната,ей тъй,като..като няк'во  псе?
Защо със плач,на тоз свят идваме и с него си живеем?
Защо,защо без болка,без страдание....защо за тях да пеем?
Защо любов...таз дума толкоз свята...защо дори и тя на мъката ни учи?
Къде са радостите дето надделяват,на тях кой ще ни научи?
Пигмеи сме в живота,той винаги ни побеждава.
Пигмеи сме,а някои се радват,но не знаят,че е  мимолетна слава.
Защо е бог,защо тогава да си го измислим?
Защо го няма? Защо поне това във мислите не си спестим?
Защо?

[{dulgokoska}]

А често се казва - щом плащаш...
Познаваш цената и схващаш...
Че едната страна хич не стига...

Затова и в любовта, и в смъртта мъка има...
А дали ще вярваш, ти си решаваш...
Или просто се предаваш...
:)

[Barbarian]

О,аз вярвам,в смъртта и в безчестието.
На живота в ковчега му,в шествието
на човека повлякъл оковите.
И на краят,че слагам основите. :)

[{dulgokoska}]

Оковите мечтаят ли да паднат...
А щом паднат дали им пак липсва...
Облият яростен пламък...
Който ги е до вчера притискал...

Шествието не е ли парадност...
Просто глупав карнавал...
И също някак си коварна...
Потребност след позната жал?!...

"И на края, че слагам основите" въх, че ми хареса това [oops]

[Barbarian]

 [lol] [lol] [lol]
Оковите за нищо не мечтаят.
Поставени са,но от кого и на кого,самите те не знаят
Тях просто,както нас ги има
Дали е лято с топлина и бира,или е мъртвата студена зима
В тоз свят нещата просто си ги има
А онзи,него пък гоняма.
Мечтите,господ всичко е измама и заблуда
а вяра в тях,той,ние ,те ти,трябва да си луда. :)

[{dulgokoska}]

Лудостта такава обида не е...
"Вяра" не е "ненормалност"...
Има окови, има и криле...
Има просто за всеки тоналност...

И да я намериш, не е като да загубиш разум...
Просто отношение различно към твоята съблазън...
[rolleyes]

[prostoemma]

Браво и на двама ви!  [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[Barbarian]

Мерси :)