Прочетох нещо...Мъката защо я има?
Прочетох го бе хора,защо е толкова необозрима?
Защо в човешки очи сълзите никога не стигат?
Защо си сам,защо си болен,защо любимите край тебе винаги умират?
Крадем ли спомени от детството си тъй невинно?
Защо самите те убиват радостта ни чинно?
Във пепелищата душевни,нашите души безброй се валят.
Подтискани и угнетени...Нещата,нещата от живота казват ги повалят.
Защо неволите и мъките във нас,със нас живеят?
Сизиф ли всички сме и тез отгоре-боговете ни се смеят?
Дете,отроче,същество невинно,направил го баща му,
захвърлил го след туй. Не живо същество,а сякаш е торта му...
Родил се друг пък някакъв нещастник, беззащитен,
носът му крив,ръката му скована,а кракът му с другия пък сплетен.
Защо бе хора,как и откъде,самотникът отритнат от света се взе?
Защо обречен е да вие към луната,ей тъй,като..като няк'во псе?
Защо със плач,на тоз свят идваме и с него си живеем?
Защо,защо без болка,без страдание....защо за тях да пеем?
Защо любов...таз дума толкоз свята...защо дори и тя на мъката ни учи?
Къде са радостите дето надделяват,на тях кой ще ни научи?
Пигмеи сме в живота,той винаги ни побеждава.
Пигмеи сме,а някои се радват,но не знаят,че е мимолетна слава.
Защо е бог,защо тогава да си го измислим?
Защо го няма? Защо поне това във мислите не си спестим?
Защо?
