Напуканите
устни на мига
в сърцето ми
отварят
рани грозни ...
Шептиш,
шептиш,
не спираш...
До кога
ще ме тормозиш
с тези
думи страстни?!
Сърцето
на покоя
посветих.
Монашески
одежди му облякох.
Не искам
нежни думи,
ласка в стих.
То има нужда
просто...да забрави.
Молитвено
преплетени ръце
на болката
в душата
хладенеят.
" Аве, Мария "
в тъмното небе
на спомените
ангелите пеят.
В кръвта ми
есента изгражда
храм,
във който
нямам право
да се моля.
Ела смирен-
моли се вместо мен!
И забрави,
че искаш...
да съм твоя.