Две хубави очи

[Live_in_hope]

Една любов неосъзната,

разтваря се в коварната реалност.

Копнежи, сънища, мечти,

Непрежалима обич.

Заблуда ли са чувствата ми питам

щом тялото ми тръпне тъй,

щом даже ме боли. Кажи!



Две хубави очи...

Без музика и без лъчи.

Не искам сбогом да им кажа,

Не искам мъка и сълзи.

Усмихвам се – дори сега, в момента

...фалшиви чувства -

истинските са във клетка.



Но знаеш ли ... там нейде има

две тъй желани, хубави очи,

...копнежи, сънища, мечти...

Непоносима обич.

Илюзия ли е... Кажи !

Ако е тъй

Покров за любовта ми намери.

[sunrise]

 [bravisimo] [cvetee]

[kimjackson]

 [a taka]

[last_unicorn]

[bravisimo]

[bezdaren_nekadarnik]

[bravisimo]

[{dulgokoska}]

http://www.bukvite.com/poem.php?docid=20244

[tonnny_bg]

Кой си ? [evil]

[vanilla_g]

Допускам, че никоя от реалните авторки, защото всяко стихче е от различен user.
Това може да означава само едно, за което наистина съжалявам. [confused]