Дерзая...

[Live_in_hope]

Нечакани останаха въздишките.
Единствен стон прорязал тишината
ме гали, парещ до подтискване.
Очите ми са вече непознати.
Графирах в себе си болезнена раздяла,
а споменът е сляпото ми наказание.

Обичах лудо, а дори не бях разбрала -
боли от любовта, от нейното мълчание.
Изваях в себе си студена статуетка.
Часовникът отмерва своите минути.

Дерзае в мен Пепеляшката-принцеса,
а в душата ми е тихо, много тихо.

Трепери в мен отминал миг надежда,
едничка радост да ме съживява.

Забравила съм всъщност как изглеждам,
а бях красива, дори във чуждо огледало.
Ликува в мен доволно самотата глуха.
Изгарям, приела поредно примирение.
Часовникът отмерва тихо своите минути,
а небето плаче и пробужда съжаление

[{dulgokoska}]

 [bravisimo]

[I`Hate`you]

Просто.......Дерзай!  :)

[{dulgokoska}]

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=62870