Ти си друг и аз съм вече друга.
Светът ми, преобърна го за миг...
А сега в тишина оставена, сред мъгли от думи,
крещя в изтерзан от болка вик.
И бе различното преди,
онова откъснато мълчание,
макар оплетено в моите мечти,
следвали те през преки разстояние...
Друга съм. Сега го зная.
По – студена от онова преди...
В лед обгърната, в твоя свят, там в безкрая,
чакаща да плача с твоите сълзи...
И ти си друг. Но още по – студен.
Светът ти останал си е същия.
Все по – примирен със всеки следващ ден.
Пролука ти не си оставил за завръщане...
Е добре, аз тръгвам. Зная няма да се върна.
Ти гледаш ме, в безмълвието мълчиш.
Уви, този път нямам силата да се обърна...
А ти не ще ме чакаш. Ще се примириш.
