Ще се забравим някога.Несъмнено!
Казват времето всичко лекува.
Когато сърцето е наранено,
идва време за сбогуване.
Навярно ще боли много.
Но повече боли от пространствата празни,
които остават по между ни.
Тръгвам.Без да казвам - Сбогом -
Просто не мога!
Разделите са ми тежки и омразни.
Утре ще се гледаме само отдалече-
двама непознати с еднакво минало.
Нищо не ще ни свързва вече-
освен спомените...
и клетвите-лъжи,че ще е завинаги...
Никога не сме били еднакви.
Малко си приличахме-
в това,че бяхме толкова различни.
Заключвахме истината в прашни ракли.
И някак лъжливо се обичахме,
сами за себе си ... себични...
Тръгвам си. Недей да ме спираш.
Не питай защо мълча.
Казваш ,че не ме разбираш.
Късно е. Няма смисъл.
И без друго никога не ме разбра...
