За малко исках да те имам
Аз исках само малко да те имам.
За секунда само, от нея стотната да взема.
После да те сътворя невидим.
Да сбъдна несбъдната химера.
След туй ще те милвам... малко само...
Няма да ти дотежи...
Ще поплача на твойто силно рамо...
И умиращата ласка ще оставя на леглото да лежи...
Ще се обърна мъничко да те погледам,
как за сбогом помахваш...
Сълзите няма да ги видиш...
Те като теб невидими застиват...
За малко и аз ще ти помахам.
Ще се усмихна, като теб фалшиво...
Че то не бе любов, ще те подмина...
Всичко бе за кратко... не бе красиво...
Че ранена съм няма да призная.
Гордостта в мен крещи!
Че сгреших... едва ли душата ще покая.
Ще те скрия във вопъла си тих...
И ще продължа, като преди...
Усмихната, живееща живот на заем...
Откраднала чуждите мечти...
Че любота и тя ми бе под наем...
И пак за малко ще се обърна...
Да видя сянката ти – мрака я заличава.
Защото зная, няма да те върна...
Нямах те догава, нямам те сега...
Открадната съм
от нечия смъртна тишина...
Че ти бе тук – вчера, днес или някога...
А че си отиде...
Как сърцето ми клето не го разбра?!
***
