От лавата, бушуваща
в душата ми, се раждат
само тъмни отражения.
Стоя на счупен въжен мост и падам във реката...
Неискрените чувства са
безумни престъпления,
които ти извърши с мен..от обич...или за отплата.
В прозорците се блъска
шепот от предишни
неизречени признания.
Сънувам утрешното слънце в черно-бяло...
Заедността ни всъщност е била
несрещащи се разтояния,
а ти си вече просто прах от натрошено огледало.
По улиците на тъгата
слагам знаци за
объркани еднопосочия.
Събирам ехото на истината в разкървените си длани...
След теб остават залези
и странни многоточия,
а всички пътища пред мен изглеждат непростимо извървяни.
