Вещи в занаята
Arwen, ilusia & phibi
...някой магия прави...
...някой в писъци агонизира...
...някой иска нещо да забрави...
...някой в себе си умира..
.. по вятъра мълва намира...
Нещо странно моята душа съзира.
Зловещо , малко , може би....
Какво ли бурята крой ...
Кого ли носи вятърът към мен?
Какво ми готви тая нощ омайна?
Светът в магия предрешен
ми шепне новата си тайна.
А в нощта листенцата си шепнат,
прегърнали уплашено луната...
Че нейде мечтите чужди вехнат,
казвайки последно сбогом на земята...
Но аз готова съм за пътя нов ,
за новата звезда. Какво ми носи
вятъра... с глас на срутила се тишина ?
Може би поредната въздушна мечта.
Метлата си ще яхна, книгите ще взема.
Навярно тоя вятър мен ме вика.
През бурята към планината ще поема.
Събор на вещици накрая й е свикан.
И мен ме призова магия тайна...
От една далечна, минала съдба...
Че душата все лети към своята безкрайност...
Завръщайки по-малко вярата във любовта...
Но скрита е една зловещина ,
тежко става , луда е нощта. Защо ли
вятърът тъй силно приласкава ,
една изгубена душа...
Какво ли се е случило, че ни събират?
Не се привикват вещици току така.
Луната – кървава, ще ни прибира,
във пазвата й идваме една подир една.
Черно е... а ние бели... магия силна
във въздуха се носи...
Много сме... а една говори... Каква мистерия?
В лунен ореол кръга побрали...
Не ще да се изгубим - пътя начертан е в изтъканата бродерия...
Силата в ръцете сплетени сме я побрали...
Пръст до пръст... Ръцете клетвено тихи.
Очи се оглеждат в билки и живи отвари.
Лумват нощни пожари. Вещици - съдбата не жали.
Луната за пореден път във своята власт ти поквари.
Да, знаем, мразите ни, плюете и заклеймявате,
анатемосвате, проклинате и не разбирате .
Е, да, ужасни сме. И зли. Но продължавате
единствено на нас да се опирате.
