Втори шанс в любовта
Празно, задушено пространство,
премълчани, провиснали думи...
Аз и моите изписани листи...
При все това празни...
В неизвървените, изгубени друми...
Мимолетна история...
И после тишина...
След туй хиляди други любови...
И протегнатата ми за милост ръка...
Че сгрешена мисъл в мен остана,
на истина неказана...
И тя пред мен забулена застана...
Да припомни, че имам душа...
Да ме съди за грешканата ми роля
в разбитите от мен, ограбените сърца...
Забрани ми за любов да прося.
Нямала съм право на това...
Че на хиляди отнех обичта,
за туй сега аз трябва да
съдя себе си в самота...
И примирение ми даде...
Да не паля изгаснал огън
от тлееща искра...
Обеща ми ръка след време да протегне...
Че всеки имал право на втори шанс...
Втори шанс във любовта...
