Спомени

[Barbarian]

Пенливи рози сплетено изгарят,
безжизнен пътят ми стои.
Без зов камбаната зове ме,
съдбата иска радостта.
Не била моя,дала я на заем.
Да знаех,сигурно не бих я взел.
Не бих ли? Точно аз ли?Не.
Сега обаче трябва да я върна.
На друг навярно ще я подарят.
Ще му я просне съблазнително съдбата,
и с удоволствие ще му я подададе.

А бурите от нищо ме връхлитата,
доспехите ми нямат плам.
И конят ми препънат бил е
оказа си се кранта- Русинант.
Какви коне и ризници бълнувам
Та аз съм глупаво момче.
Момче с мечти без истини във всяка
момче със шепи,празни,две.
Гаврош витрините докоснал
помислил си,че нещо си е взел.
Взел е,сега държи обаче празнотата,
по сметката му някой я превел.

Дължи пожизнен вече данък
кръвнината,сам ще си плати.
Ще стиска за врата живота жалък.
През зъби ще му шепне-Мри!
А той,така ще се изниже,
ще му се смее,даже ще му отмъсти.
Смъртта ще диша,а мъката ще пее
А той ще помни миналите дни
Със кръв на паметника си ще издълбае-
Къде си бе,къде се скри.....?
Жвотът му...да бил е кратък,
животът му,да бе живот
Крадеше от съдбата без остатък,
крадеше,но ще си плати.


   Връз мъртъв кон,на мъртво поле...
  Плача ли?Не зная.
  Мъртвите плачат ли?
  А Смъртта-тя диша чуждите животи.......

.........................

                     Лъчите слънчеви лицето ти докосват,
                     потрепват клепките в съня.
                     Усмивка ми довяват и въпросът
                     -Ще ме обичаш ли,ако те гушкам без да спра?
................................................................................................................................................................................................................................................................................................
.................
....
..

[`Fallen_Angel`]

Винаги ще те обичам, глупчо :)

[sunrise]

 [shame] [shame] Нарича се причинно- следствена връзка [shame] [shame].
Човек винаги е способен да намери нова радост!
Живей!!! [cvetee]

[Gentiana]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Qween of the black hearts]

страхотно е стихотворението е просто невероятно

                    Лъчите слънчеви лицето ти докосват,
                     потрепват клепките в съня.
                     Усмивка ми довяват и въпросът
                     -Ще ме обичаш ли,ако те гушкам без да спра?

този стих ми направи най силно впечатление
защото точно това си мислех онази сутрин докато наблюдавах как приятелят ми спи....................

[XpacTa_lavista]

Има много смисъл в твоя стих, варварино. Искрени поздравления [bravisimo]

[Barbarian]

 :)

[dodic]

Хвърля в дълбоки размисли стиха ти Barbarian.
Поздравления. :)

[Barbarian]

Друго си е когато чувстваш това,което пишеш. :)