Нищо

[ReNKaTa]

В момента всичко е ненужно
Не виждам взора в своите очи,
а в тях угасват и потъват моите мечти.
Седя сама в тъмнината.
Не поглеждам вече към Луната.
Там отеква твоето лице,
а спомена за теб разбива моето сърце.
Птичките дори не смеят
с глас прекрасен да запеят –
те тъгуват заедно с моята душа
и умират бавно с мен в нощта
като угасваща звезда.
Цветята вече не сияят,
те дори и не ухаят,
а с аромата им тъй нежен
усещам как пътя до тебе става безбрежен.
Нищо на света не може да се сравни с любовта,
преливаща от моята душа,
но аз  отново съм сама под тази лунна светлина ...