Това поиска ти!
Тишината в мен тайничко крещеше,
с усилването на всяка капка дъжд.
И гръмотевица с ярост в душата ми трещеше.
А светлия лъч на хоризотна бе така ми чужд.
Болеше ме със всеки гръм.
Раните от теб кървяха.
Че думите ти незабравени, там отвън,
из дъжда, из потоците сновяха...
Ограбването бе безкрайно.
Времето ти бе съюзник.
И в сърцето... нагло, незнайно и потайно
ти оглушаваше ме с писъци на
победоносен вик...
И както в гръмотевиците полудявах,
ти отнемаше по – малко от дъха.
И както без тебе подивявах,
така сега живота исках да ми вземеш на мига.
И в цялата истерия от мълнии и потоци кръв...
Аз бях подивялата вихрушка...
И подмамена от твойта сладка стръв
тялото ми сега на дървото се клатушка...
...........................
(Ето, имаш ме. Това поиска ти.
Да бъда труп,
сред хилядите други...
Ти колекционер си на
жовешка плът...
и уви неоправдано останал си
завинаги в моите илюзии...)
***
