Само болка изливам днес
в своите стихове....
Както винаги сигурно...
Проклинам те, мой унес,
проклинам ви страхове...
Ала този път не безмъвно...
Само горчиви думи,
само те са в ръцете ми...
Кога ще се науча,
щастливо да звуча...
Кога синьото мастило,
няма да описва, теб, минало...
Писна ми, не разбираш ли...
Писна ми да те слушам
и да следвам команди...
Сърце милост нямаш ли...
че щастие да изпитам,
веднъж устните да не са жадни...
Коварно си, сърце мое...
Приемаш всичко за свое...
Безмилостно ме раняваш,
душата пак сломяваш...
Аз все не се чувствам цяла.
Ти пак ме рисуваш- кърваво бяла...