News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

"Бавно се спуска нощта..."

Started by tuik, December 05, 2005, 20:47:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

tuik

Бавно се спуска нощта,
като кръв съсирва се залезът,
потъвам във черна мъгла
и няма даже звезди,
няма дори и луна...
Загубих света си,
загубих и себе си,
загубих мечтите...
Надежда бавно умря,
Надежда се свлече в прахта,
последвала свойта сестра
не намери смисъл Надежда
да живее без своята Вяра...
И Вяра почина в тъга,
в печал за свойта Любов,
а нея я смаза кола -
колелата на шофьорът Живот
освободиха последния дъх,
отпуснаха нежната гръд...
Мощна буря от лицемерни сълзи
потопиха гроба на трите сестри,
сякаш за да ги удавят,
ако все още са живи...

Бавно се спуска нощта,
като кръв съсирва се залеза,
потъвам във черна мъгла
и няма даже звезди,
няма дори и луна...
Черната липса се впи,
като демон във мойто съзнание,
потънах бавно в мъглата
и знаех, че вече ме няма;
после не знаех дали ме е имало
и забравил своето съществуване...
спрях да мисля,
спрях да виждам,
спрях да чувам,
спрях да усещам,
спрях да знам...
спрях да съм жив...
От време на време валеше,
дори не знаех...
Спря, да, знам лицемерието,
лицемерието на тези сълзи...

Бавно се спуска нощта,
като кръв съсирва се залезът,
потъвам във черна мъгла
и няма даже звезди,
няма дори и луна...
Кръвта отдавна се беше съсирила вече
грозно черна като безлунната нощ,
трупът отдавна се бе вкочанясал
и хората даже вече бяха забравили
за съществуването ми...
Полунощ отдавна премина,
нощта бе безкрайна
и нямаше как, нали съм мъртвец...
Нямаше вече и лицемерни валежи,
нямаше нищо...

Но веднъж капка роса
бавно се пропи в съсирената кръв,
разтвори я,
разтвори я...
РАЗТВОРИ Я!!!
Черното поруменя,
и даде път на първия лъч,
а лъчът погали Любов,
тя се надигна и стана,
и целуна своята Вяра,
и Вяра даде живот на Надежда...
Аз се събудих последен,
вече обграден от трите сестри...
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Gentiana

Интересно,tuik,доста интересно...
Не е лошо.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

 :) Алегоричен сън! Хубаво е да размислиш поотделно върху всяка една от частите му!... Хубаво е - има водеща идея в него!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Don_NUTSO

прочетох го няколко пъти ... и не искам да вярвам ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

tuik

#4
Don_NUTSO защо, в кое не искаш да вярваш?
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."