Ако беше...
Ако беше казал „остани”,
аз щях да тръгна,
неистово сляпа за твоята тъга.
Ала ти остана в мълчаливото „прости”
и за миг един не се обърна...
Ако беше казал „почакай, спри!”
Аз на мига щях да избягам.
Ала ти прокуди ме от своите мечти.
И закле ме молещо ръката да протягам.
Ако беше ме целунал, там,
на ъгъла разделен...
Аз щях да тръгна, без да искам да те имам...
Ала уви, оскевернен бе, до безкрай пределен,
решен от мене нищо да не взимаш...
Ако беше за последно ме поискал,
аз нямаше сега да пиша този стих.
Ако мимолетно, за миг ме бе притиснал,
аз нямаше да се връщам с дъждеца скрит...
Но ти реши на гордост да играеш,
без да знаеш как боли.
Сега да ме искаш за последно,
нямаш право да желаеш...
Гледай през стъклото...
Навън вали...
