Понякога се люлее небето,
на въжена люлка,
оплетена от нежни мечти.
Понякога слънцето се смее на глас,
рисува усмивки по асфалта,
като малко непослушно дете.
Понякога живота е така нереален,
сън който ще свърши всеки момент,
вървя объркан и се лутам без път.
Понякога нощем, когато изгреят звезди
се втурвам след вятърът. Искам да полетя.
Понякога само по някога…
