Вълците имат горди, бели души.
Те не ядат себеподобни.
Не ги предизвиквай. Не спирай! Върви!
Не търси пътеки удобни!
Гората е нашата майка в нощта,
но мащеха също ни става,
когато затваряме свойте сърца.
Повярвай, недей се предава!
Замръзнала пръст стискам в пръсти от скреж,
душата си днес ти отварям,
приятелко мила, този странен копнеж
по несбъднато ще ни изгаря,
ще ни топли, ще губим и пак ще вървим.
Стискай зъби, бъди снежна фея,
аз съм твоята нежна,вълча душа
и ти знаеш - не можеш без нея.
