Чакам, но така и не дочаках
очите ти да видя днес отново.
Душата си по тебе аз изплаках,
сърцето ми тежи като олово.
Знам, че няма да те видя утре,
защото всеки е поел по своя път.
Нещо в мен се преобръща вътре,
изстива топлината, поваля ме студът.
Дано поне гласа ти пак да чуя,
глас на ангел, слязъл от небето.
Той ще ме облее с нежна струя,
която ще ми стопли пак сърцето...
