Автор Тема: Измамно слънце  (Прочетена 880 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13718
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Измамно слънце
« -: Декември 06, 2005, 21:34:44 pm »
Красиво цвете с нежен аромат
в душата ми повяхва и умира
илюзията ми за вечност. В тъжен свят
се скитат спомените. Място не намират.
Загърнати във тоги от печал
съдии са ми минали химери.
Душа-дете...Прикривам оцелял
греховен идол, да не го намерят.
Езичница съм. Слънцето е бог,
на който всичко посветих... Защо ли?!
Измамно слънце. И горчив урок.
Напразно плаках и напразно молих.
То нищо ми не даде. Не прости.
Изпепели и сетната надежда.
Руини от почернени мечти
срутиха се...Това бе неизбежно.
Но може би така е по-добре.
Днес знам, че глупаво е да се молиш
на бог с жестоко, ледено сърце.
Душата си до кокал ще оголиш.
Обличам ризата на грешница. Ще дам
последната си капка кръв на мрака,
да изгради сред пущинака моя храм
и след смъртта ми кротко да ме чака.

« Последна редакция: Декември 06, 2005, 21:42:08 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен sadness_MASTER

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 447
  • Пол: Мъж
  • I'm still alive...
Re: Измамно слънце
« Отговор #1 -: Декември 07, 2005, 00:06:28 am »
душата си на мрака не оставяй
на злото в тебе вина прощавай
загърната във светлина от слънце
в сърцето си посей на щастието зрънце
детето в теб-усмивката му нека грее
да влезе в твоя храм,завинаги там нека си живее

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13718
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Измамно слънце
« Отговор #2 -: Декември 07, 2005, 07:13:22 am »
Ще си живее-храмът дом е негов,
там няма болка, няма самота.
Във студ и мраз и в лятна жарка жега
покой намира слънчева душа.
А мракът не е страшен, той е нежен,
лекува раните ми, носи светлина
на лунни сенки. Всичко неизбежно
в прегръдките му аз ще понеса.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен andromeda

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 683
  • Пол: Жена
  • Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена е с теб!
Re: Измамно слънце
« Отговор #3 -: Декември 07, 2005, 09:07:58 am »
Тъмнината в себе си ти недей мрази,
тя убежище е, кръв по-черна от нощта.
И тупти сърце в нея скрито, пази,
душа по-светла от деня.
Там в храма на изубените мечти дете,
от бога надарено с усмивка блага спи,
спи, сънува безкрайното небе,
и ангел бял над него бди.
Не си сама, с тебе е слънцето горещо,
скрито зад прах и облък от лъжи,
повярвай в него, повярвай в нещо,
и ще видиш-надеждата от пепелта ще се възроди...
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...